В Мианмар (във випассана средите все още преобладаващо назовавана като Бирма) учителите по випассана са съпоставяли разгръщането на практиките на различни хора по време на ритрийти.
Хората, които са следвали инструкциите на учителите изключително стрикно са имали много по-благоприятно разгръщаща се практика спрямо тези, които са отделяле време в концептуализиране на преживяванията си.
Практикуващите са разпределени в три извадки:
- Фермери от Мианмар, които били сравнително слабо образовани.
- Хора с по-висока степен на образование.
- Невронаучени (neuroscientists).
Фермери
Извадката от практикуващи, чиято практика се е разгръщала най-благоприятно е тази на фермерите. Фермерите, в общият случай, следвали инструкциите изключително стриктно без да отделят време, в което да си задават въпроси и да концептуализират случващото се по време на медитация. Съответно и това е довело до по-ефективното разгръщане на тяхната практика.
Хора с по-висока степен на образование
Извадката от практикуващи, които са с по-висока степен на образование са на “второ място”. Тази група от хора са по-склонни да концептуализират преживяванията си и случващото се, за да придобият интелектуално разбиране. Отделянето на време за такива концептуализации спъва разгръщането на практиката.
Когато изникнат концептуални помисли и въпроси по време на медитация, формалната инструкция е тази ментална формация да бъде ментално назована (mental label), и практиката да продължи. Ако практикуващият се повлече в тези помисли може да попречи на благоприятното разгръщане на практиката си.
Невроучени
Извадката от практикуващи, чиято практика се е разгръщала най-неблагоприятно е тази на невроучените.
Невроучените, които практикуват випассана, обикновено разработват и/или изучават модели, които се опитват да опишат какво се случва в нервната система на един медитиращ по време на медитация.
Съответно, докато медитацията на един невроучен се разгръща, те прекарват значителна част от времето си в опити да разяснят преживяванията си чрез даден модел. Няма модел, създаден от невроучен (поне до момента), който да може да моделира напълно разгръщането на етапите на медитация. Съответно техните опити да разяснат преживяванията си чрез модел няма как да бъдат успешни. Това възпрепяства благоприятното разгръщане на практиката им.
Разбира се, това са по-цялостни обобщения и със сигурност има представители на всяка от трите извадки, чиято практика не отговаря на горните описания.
Важният извод е, че по време на формална медитация трябва стриктно да следваме инструкциите, които са ни дадени.
По време на ритрийт прекарваме цялото си будно време във формална медитация (седяща или ходеща). Съответно там не е удачно да отделяме съществено време за концептуализация.
Ако практикуваме в ежедневието си, извън ритрийт, е много важно да не отделяме време за концептуализация по време на формална практика. Такива разсъждения е удачно да се правят когато практиката ни е приключила.