Тази статия се базира основно (но не само) на книгата “The Meaning of Satipatthana“, която е посветена на Саядау У Пандита.
Етимологията на “Satipatthana”
Терминът satipaṭṭhāna (от Пали) бива представян като “четирите основи на майндфулнес” (“four foundations of mindfulness“).
Пълното значение на термина може да бъде достигнат като се разгледат изграждащите го думи:
sati + patthana
или
sati + pa + (t)thana
Думата sati означава “запомняне”. В случая не се визира способността за възстановяване на спомени от миналото. Sati означава да запомняме да следим как вниманието се измества от един обект на наблюдение към друг.
Като ментален фактор, sati обозначава “присъствие на ума”, “внимаване в настоящето”, “осъзнаване”, “будност”, “внимателност”.
Думата patthana означава “близко, непоколебимо установяване”, “прилагане”, “нагласяне”.
Комбинирането на sati и patthana придобива значението “близко и непоколебимо установяване на вниманието върху обекта на наблюдение”.
Четирите основи на майндфулнес
Четирите основи на майндфулнес имат единна същност – внимателно наблюдавяне на естествени явления. Четирите основи се различават по естеството на обектите, върху които се прилага вниманието. Четирите вида обекти са:
- Телесни (kaya)
- Усещания (vedana)
- Състояния на ума (citta)
- Ментални формации (dhamma)
Sati
Oбщоприета дума, която се използва за превод на sati е “майндфулнес”. Това обаче е доста непълен и неясен превод.
За по-подходящ и точен превод можем да приемем “наблюдателна сила”.
Sati има характеристиката на непоклатимост. Това означава, че вниманието не трябва да се изплъзва от обекта. В коментарните текстове (на Пали канона) е дадено сравнението с изсушена, куха тиква, която е хвърлена във вода. Тиквата ту ще изскача на повърхността на водата, ту ще потъва. Вниманието не трябва така повърхностно да прескача обектите на наблюдение. Вниманието трябва да проникне, да се потопи в обекта, който бива наблюдаван по същият начин, както един камък директно потъва на дъното на водата, след като бъде хвърлен в нея.
Представете си, че сте поставили вниманието си на коремната област и го използвате като обект за вашата satipatthana практика. Трябва внимателно и устойчиво да поставите вниманието там, така че умът да не пропуска никакви обекти. По този начин умът дълбоко ще проникне в процеса на издигане и прибиране на корема по времето на всяко дихание. Като умът проникне добре в този процес, ще можете ясно да наблюдавате всеки един обект, който го изгражда.
Поддържане на яснота към обекта
Функцията на sati e липсата на забравяне. Това означава, че вниманието не трябва да изгубва, изпуска или позволява на обекта на наблюдение да изчезне. Sati трябва постоянно да държи вниманието върху обекта. По същият начин, както футболистът не трябва да премахва вниманието си от следенето на топката, така медитаторът не трябва да изпуска обекта на наблюдение.
Това важи и за практики, в които не се следи конкретен поток от обекти ами вниманието свободно разглежда това, което е най-явно за него. Тогава отновно изникващите обекти, каквито и да са те, трябва ясно да бъдат наблюдявани. Вниманието не трябва да се изплъзва по “повърхността им”.
Сблъсък и защита
Има две манифестации на sati: сблъсъкът с обекта на възприятие “лице в лице” и защита.
Сблъсък
Основната манифестация на sati е сблъсъкът – нагласянето на ума директно, “лице в лице” с обекта на наблюдение. Когато, например, наблюдавате издигането и прибирането на коремната област, ако вниманието наистина ясно наблюдава този процес, то ще успеете да забележите всички усещания, които го изграждат.
Защита
Ако вниманието остава върху обектите, които биват ясно наблюдявани за съществен период от време, то медитаторът ще забележи, че умът му е изключително чист, заради отсъствието на препяствията. Докато sati манифестира, менталните замърсявания (defilements) не могат да влезнат в потока на съзнанието.
Sati може да бъде оприличен на портиер/охрана, защото пази шестте сетивни порти. Портиерът не допуска лоши и опасни хора. Той допуска само добри и полезни хора. Sati не допуска неблагоприятност (unwholesomeness). Така умът бива защитен.
Възникването на майндфулнес
Причините, които пораждат майндфулнес са:
- Ясно възприятие
- Четирите основи на майндфулнес
Ясно възприятие
Двете функции на възприятието (sanna) са разпознаването и “записването” на формациите (sankhara), независимо дали са благоприятни (wholesome) или неблагоприятни (unwholesome)
Sanna може да бъде сравнен със записването на звук с помощтта на магнетофонна лента. Записването се случва независимо от съдържанието или качеството на звука. Ясен запис с високо качество би довел до по-силно и впечатляващо преживяване, докато записът бива слушан.
Подобно на това, когато по време на медитативната практика възприятието на изникващите обекти е ясно, това води до непоклатима наблюдателност – sati.
Нека разгледаме следния пример:
Умът е потънал в някакви мисли. В някакъв момент това потъване бива разпознато и това е моментът, когато sati възниква. След това, изникващите обекти могат да бъде ясно наблюдавани.
Четирите основи на майндфулнес
Другата причина, която поражда майндфулнес са четирите основи на майндфулнес. Тоест, майндфулнес сам по себе си поражда майндфулнес. Развиването на майндфулнес е резултат от постоянното, ежемоментно наблюдение на случващото се. Колкото повече майндфулнес се развива, толкова по-естествено и лесно продължава да се развива.
Това може да бъде сравнено с процеса на акумулиране на знания при учениците. Уроците, които се учат и разбират в по-ниските класове са причината и възможността за изучаването и разбирането на уроците в по-високите класове.
Майндфулнес създава възможност за по-силно развит майндфулнес.
Допълнителни насоки
Внезапност
Внезапността на наблюдението на обекта на възприятие е много важна. Нищо не трабва да има между възникващия в момента обект и неговото ясно наблюдение. Възникващият обект и наблюдаващият ум не трябва да бъдат разделени във времето. Наблюдението на възникващият обект трябва да стане изведнъж, без никакво забавяне. Трябва да е мигновенно. Щом обектът на наблюдение възникне, той трябва да бъде възприет.
Ако наблюдаването на обекта се забави, то обектът вече ще е преминал докато вниманието на медитаторът се насочи към него. Обектите от миналото и бъдещето не могат да бъдат разпознати правилно и ако вниманието не може да остане на обектите докато те възникват, то това вече не е випассана практика. Медитаторът не наблюдява реалността, такава, каквато е.
Интензивност
Частицата pa от sati-pa-(t)thana уточнява, че майндфулнеса трябва да е изключителен, интензивен, и упорит. Обикновен майндфулнес не може да разгърне интензивна satipatthana медитация.
Мигновенност
Веднага щом обектът на наблюдение възникне, умът мигновенно трябва да проникне в него.
Медитаторите не трябва да допускат паузи в тяхното ясно наблюдяние на възникващите обекти. Вниманието не трябва да е отпуснато и мудно. Не трябва да се забавя.
Здраво захващане за обектa
Умът на медитатора трябва здраво да се захване за обектът на наблюдение, така че нито да се изплъзва, нито да изгубва обектът.
Когато наблюдаването стане постоянно и непоколебимо, медитаторът ще може ясно да възприема груби обекти. С повече практика, вниманието ще може да се задържа на все по-финни обекти. Затова медитаторът трябва първоначално да наблюдава по-физически/телесни обекти преди да опитва да наблюдава по-финни ментални обекти.
Напълно покриване на обектите
Вниманието трябва напълно да покрива обектът, който бива наблюдаван, простирайки се изцяло върху него, поглъщайки го изцяло. Обектът трябва да бъде забелязано от неговото възникване, моментно съществуване, и изчезване.
Непрекъснатост
Наблюдаването на обектите трябва да бъде непрекъснато, момент след момент. Не трябва да има пропуски в наблюдаването.
Без изменения
Универсалната характеристик на безсубектност (anatta) важи и за процеса на наблюдение на ежемоментно възникващите физически и ментални обекти.
Медитаторът трябва да наблюдява обектите без да опитва да ги изменя и контролира. Медитаторът трябва просто да наблюдава това, което се случва без да очаква или желае нещо друго. Ако се появят очаквания и желания то те трябва да бъдат наблюдавани и обективизирани – това са просто поредните обекти, които възникват, съществуват моменто и изчезват.