Шамата и випассана практиките могат да бъдат добре интегрирани заедно, което ще доведе до взаимното им катализиране.
Достъпвайки джаните (jhanas), чрез шамата практика, практикуващият временно се освобождава от петте препятствия. След като практикуващият е достигнал до някоя от джаните (за предпочитане от втората джана нагоре), той може да използва своя стабилен и остър ум, за да деконструира субективна реалност чрез випассана.
Така практикуващият може дълбоко да разбере, че формените (rupa) и безформените (arupa) джани, и всичко, което ги изгражда е неперманентно, неудовлетворимо, и безсубектно.
В стих номер 372 на Дхамапада, Буда казва:
“Няма медитативна концентрация за този, в когото липсва прозрение, и няма прозрение за този, в когото липсва медитативна концентрация. Този, в когото има и медитативна концентрация, и прозрение, наистина е близо до Нибана.”
Ще споделя ресурси, които описват как шамата и випассана се практикуват едновременно.
Anupada Sutta: One After Another
Anupada Sutta е сутра номер 111 от Majjhima Nikāya.
В сутрата се описва как Шарипута преминава през първите седем джани и разглежда внимателно всичко, което се случва по пътя, и разбира как всяко нещо, което се поражда неминуемо приключва.
В осмата джана (нито възприятие-нито-не-възприятие) не може да се разпознават никакви обекти и практикуващият няма възможност да прави випассана. Съответно Шарипута рефлектира над случилото се след излизането от съответната джана.
IN THIS VERY LIFE
In This Very Life е книга на Саядау У Пандита, където той описва випассана джаните (vipassana jhanas). Саядау У Пандита показва как четирите формени джани кореспондират на конкретни няни (ñāṇas).
Споделям и няколко полезни страници: