Задълбочаването на практиката извън ритрийт може да бъде доста по-предизвикателно спрямо задълбочаването по време на ритрийт поради по-сложното ежедневие и по-малкото налично време за медитация.
Под задълбочаване на практиката основно визирам разгръщането на vipassana-nanas, което са етапите, през които преминават практикуващите випассана.
Ще споделя съвети от Ven. Sayadaw Vivekananda и Ven. Sayalay Bhaddamanika, които ще ви помогнат да задълбочавате практиката си извън ритрийт – по време на обикновеното ви ежедневие.
Колко време да практикуваме на ден
Според Sayadaw Vivekananda и Sayalay Bhaddamanika, средностатистическият човек се нуждае от поне три часа формална медитация на ден, за да може практиката му консистентно да продължи да се задълбочава. Това е препоръчителният минимум. Разбира се, това не означава, че при по-малко отделено време не е възможно практиката да се задълбочи.
За да си подсигурите толкова часове практика, най-подходящо е да свикнете да ставате много рано сутрин и по-голямата част от тези три часа да практикувате преди ежедневните задачи да започнат. Оставащото време може да практикувате вечер, след като сте приключили с ангажиментите си. Това е само препоръка – може да организирате времето, както е най-удобно за вас.
Важно уточнение е, че е много по-добре да направите тези (поне) три часа медитация във възможно най-малко интервали без прекъсване. Например най-добре би било ако можете (поне) трите часа практика да ги направите без прекъсване, редувайки седяща и ходеща медитация, следвайки инструкциите.
Справяне с неблагоприятни състояния породени от други хора
Ако изникнат неблагоприятни състояния в следстие на контакт с даден човек, трябва максимално бързо да започнете да прилагате майндфулнес върху неблагоприятните менталните формации / мислите, които възниват. Докато не спрат. Важно е ако може потокът от изникващите неблагоприятни ментални формации да спре достатъчно бързо преди да е породил емоции възникващи в тялото. Стигне ли се до телесни емоции, то тогава неблагоприятните формации вече са набрали сила и ще бъдат много по-голямо препятствие за вашата формална практика.
Ако не успеете да се справите с неблагоприятните реакции чрез майндфулнес то трябва да прибегнете към така наречената мъдра размисъл (wise reflection). Човекът, който е породил негативни емоции у вас не е съвършен. Той е жертва на собствените си ментални замърсявания (defilements). В следствие на тях този човек също страда. Той не е виновен. Трябва да бъдем съпричастни към страданията на всички живи същества и да не ги съдим. Същите тези ментални замърсявания, които пораждат страдания у нас, пораждат страдания и в другите. Хората, следващи Дхаммата на Буда имат късмета, че са успяли да се докоснат до тази практика. Трябва да сме благодарни, че имаме възможността да практикуваме Дхаммата и да сме състрадателни към хората, които не знаят как да се справят със страданията си.
Когато достигнем “РАЗБИРАНЕТО за безпристрастност към формациите”
Единадесетата vipassana-nana е “разбирането за спокойствие към формациите” или
“knowledge of equanimity about formations” (sankhar’upekkha-ñana). Накратко ще я наричаме equanimity nana. Това е много важна nana, тъй като е предшественик на “разбирането за пътя” или “path knowledge” (magga-ñana), което цели Дхамма практиката.
Достигайки до този етап, медитацията трябва да стане най-важното нещо във вашето ежедневие, за да може equinimity nana-та да озрее. Ако възникне леко неблагоприятно състояние във вашето ежедневие, трябва да сте майндфул максимално бързо, за да потушите този неблагоприятен поток и съответно вашата практика да продължи да задълбочава достигнатата equanimity nana.
В случай, че намалите формалната дневна медитация или не внимавате с възникването на неблагоприятни състояние, вашата практика ще се върне назад към “knowledge of re-observation” (patisankhanupassana-ñana).
Има още ценни съвети, които съм споделил във втора част.