Това е втора част на поредицата публикации, в които споделям практически съвети за задълбочаване на практиката извън ритрийт.
Това са съвети, които съм получил от Саядау Вивекананда и Саялей Бхаддаманика.
Балансиране на усилието
В много беседи на Саядау У Пандита, може да се забележи, че той съветва практикуващите да прилагат майндфулнес изключително интензивно, с постоянно усилие.
Този съвет лесно може да бъде криворазбран ако практикуващият се позовава само на текстове и беседи на У Пандита без да е практикувал с учители от линията на Махаси Саядау.
Няма да навлизам в технически детайли за vipassana-nanas но ще отбележа, че има конкретни етапи на практика, които наистина изискват постоянното прилагането на майндфулнес с много усилие. Обобщено може да се каже, че това са по-трудните етапи на практика, когато може да има много физическа болка, интензивни емоции, ленивост и други пречки.
Когато практиката е набрала скорост, усилието може да поотслабне но ако намалее твърде много ще започнат да изникват някои от петте пречки. Ако усилието е по-силно отколкото трябва да бъде, то сами ще спъвате практиката си.
Няма златно правило, което да дефинира в кой момент колко точно усилие трябва да прилагате. Това балансиране е нещо, което трябва сами да усетите и калибрирате спрямо ситуацията.
Подготовка преди медитация
Преди да започнете формална медитация трябва да оставите всички ежедневни грижи настрана. Трябва да вземете категоричното решение, че по време на медитация, няма да се ангажирате с проблемите от ежедневието.
Важно е преди медитация да сте решили, че няма смисъл да се ангажирате с мисли за ангажименти, тъй като така или иначе това няма да помогне за справянето с тях. За справянето с ангажименти са необходими действия, които може да предприемете след като практиката ви е приключила. Ако ангажиментите ви са изключително важни и належащи, то по-добре първо ги свършете и след това започнете практиката си.
Също така, ходейки към мястото, където ще практикувате, можете да започнете да прилагате формалните инструкции, за да превърнете ходенето в ходеща медитация. Това ще започне да засилва вашият майндфулнес и допълнително ще ви подготви за формалната практика.
Майндфулнес през деня
За да поддържате майндфулнес през деня можете умствено да назовавате (mental labeling) преживяванията, които се случват в съответния момент, както правите по време на формална практика. Това помага да развивате вашият майндфулнес, както и да поддържате ума чист.
Вниманието, с което разполагаме е ограничен ресурс. Когато от нас се изисква да извършваме задача, която изисква огромно количество внимание (например правене на сложни сметки на ум), когато сме “погълнати” от съответната дейност, то в този момент не е възможно да назоваваме преживяванията си, тъй като нямаме наличен ресурс на внимание. Когато изпълняваме такива ангажименти няма как да очакваме да сме майндфул. Няма нужда да се разочароваме от себе си.
Когато изпълняваме задачи, които не изискват толкова голямо количество внимание (например, когато си правим чай или кафе), то тогава можем да прилагаме техника за медитация, която да поддържа нашият майндфулнес.
Колкото повече моменти от деня успяваме да поддържаме нашият майндфулнес, толкова по-добри условия създаваме да се разгръща нашата практика.
Четене на книги и сутри
Когато искаме да използваме по оптимален начин свободното си време за задълбочаване на практиката ни е добре да не отделяме време за четене на книги и сутри.
Когато имаме инструкции и насоки няма нужда да четем сутри. Четенето помага да концептуализираме и интелектуализираме Дхамма пътя но това по никакъв наичн няма да ни помогне да задълбочим практиката си.
Четенето на сутри и Дхамма книги може да е особено полезно, когато сме в някои от трудните фази на практиката и имаме нужда от мотивация, вяра, и сила, за да продължим.